Момчето си отива само защото е решил, че го карам да живее в лъжа (към приятеля ми - странно?). А през цялото време откакто сме заедно аз никога не съм се крила с него, никога не съм го поставяла в позицията на "другия", напротив - искала съм да получи цялото ми внимание и любов и го постигах. Да лъжех единствено приятеля си, но скоро той разбра и тогава дойде началото на края с момчето - той вече искаше да съм само с него, а аз не съм готова на тази крачка.
Зная, че иска да е с мен, но страда от скруполи и ужасно се влияе от общественото мнение (била съм го правила на глупак в очита на околните като оставам с приятеля си).
Защо досега приемаше статуквото, а сега не? Дайте ми съвет как да го задържа. Вероятно наистина искам прекалено, но без него е някак празно... Обичам и двамата.

Благодаря Ви предварително за откровени мнения!