днес - бог знае откъде се взехте - ама съм съвсем на едно мнение с вас.
Само че аз нямам проблем... И аз понякога се срещам с голямата си любов в живота и не само след тези срещи, ами и въобще, когато ми е тъжно и си мисля за хубавото, което съм изживял с нея - и прекарвам по някоя друга безсънна нощ. Ама смятам това за нормално. В крайна сметка, проспания живот не може да се компенсира. Все пак любовта е едно, а бракът - друго и в него всички сме били малко или повече по-рутинирани и сме се съобразявали с много други неща, а желанията сме затрупали под безброй съображения и "приятелски" съвети. Е, така е по-добре. Ако се бях събрал с голямата си любов, сигурно семейния живот с всичките му грижи и търкания щеше да я опошли. А сега за мен тя е толкова хубава, че самата мисъл за тази жена-Лъвица ми дава стимул и копнеж да живея. Благодарих на съдбата с това, че си направих дъщеря Лъвица, за която съм си пожелал и тя да ощастливи някого така, както аз бях щастлив...
Не зная как е при вас...

Semper Fidelis