Не съм този, който посреща, и не съм се вживял като домакин и стар постер в никой от клубовете. Напротив, обикновено първи и най-лесно попадам на мушката на нечие лошо настроение. Но това си е в реда на нещата - всяка дума ме издава, че съм човек с вродена деликатност и всеки балканджия смята, че може да си избива комплексите за малоценност като - подобно на Ксантипа върху главата на Сократ - си излее кофата с помия.

От тези клубари, които пишеха през зимата в Женски, Мъжки клуб и Родители - струва ми се в момента съм оцелял само аз. Няма да ги изреждам, защото са много, но си отидоха най-активните: Търтея, Каринка (която всяка сутрин ни събуждаше с щипка хумор), eternity, KRIS и още някои, които се разбягаха по други клубове от простотията в тези... Това е симптоматично.

Поздрав от морето, което днес е топло като чай!!!!