Едно време имаше книга с такова заглавие, помните ли? :-) Искам да споделя някои мои мисли по въпроса.... Обучението в едно висше училище не е само механичното предаване на материала. Има нещо много по-важно - академичната атмосфера. В Медицинския Университет е събран младия елит на България (всеки знае как се влиза медицина!). Това е бъдещото поколение лекари и научни работници на полето на медикобиологичните науки. И затова отношението към тях трябва да бъде подобаващо. Не като асистента от Катедра Патофизиология С.Лазаров, който почва упражненията си с " Събрахте ли се, говеда!", не с дребнавото заяждане на лица от типа на д-р Михайлов, не с важностите и превземанията на Д-р Марчев, колко той е велик, а другите - нищожества. като се подиграваш със студентите че не занят дадено нещо, спомни си ти като си бил студент всичко ли си знаел? А и сега всичко ли знаеш? Академичното отношение определено ни куца. Но мисли, че не си вечен, и тези, които идват след теб, когато ти вече ще си на залеза, как ще отвърнат на "доброто" ти отношение когато са били студенти (Робев, когото изхвърлиха на първия ден след като се получи заповедта за пенсиониране, въпреки молбите му да остане като приходящ).....