Не мога да разбера защо само в медицинските клубове има толкова много злоба. Злоба зад която висят разни анонимни страхливци. Хора които искат нещо да кажат ама нямат смелостта да го направят от свое име. Нещо като доносниците от комунистически времена. За това и медицината е на това дередже. Всеки гледа я да се оправи себе си, я ако може да направи някоя мизерийка безнаказано. И всеки го тресе толкова много страх че явно се бои и от сянката си. Като пример за подражание бих дал клуб Програмисти. И там има зядки, но има и взаимопомощ а и заядките нямат тази огромна злоба. Е, вече всички които желаят могат да ме псуват съвсем безнаказано - вече не съм в катедрата, така че и да искам немога на никого нищо да направя. Поне го правете с мъничко доблест и поне малко чест, ако са ви останали.