Подвигът на д-р Стефан Черкезов трябва да се знае от всички, все повече хора да научават за него. Той е невероятен пример за доблест и себеотрицание – от първата до последната му секунда, когато е угаснал животът му.

15.08.1963 година.
По това време д-р Стефан Черкезов е бил млад участъков лекар, 26-годишен. Практикувал е в търновско село.
Със съпруга и бебе на няколко месеца.

В съдбовния ден е пътувал с автобус от Горна Оряховица. Малко след града препълненото превозно средство катастрофира в камион и се запалва.
Д-р Черкезов е отхвърлен далеч от него, практически без наранявания.
Но се връща в пламъците и започва да изважда хората. 47 души.
Самият той пламва, бялата му найлонова риза, косата... но не се отказва.

Пристигат линейки от Горна Оряховица. Д-р Черкезов е с тежки обгаряния, искат да го закарат в болницата. Категорично отказва да се качи в някоя кола, докато и последният пострадал не бива отведен.
Тръгва пеша. Било е горещ августовски ден. По пътя го пресреща последната върнала се линейка и го взима. Състоянието му е критично.

Медиците в болницата се втурват към него. Младият лекар със сетни сили им казва да го оставят, защото той си отива, нека спасят другите.

В ранните часове на другия ден – 16-и август, д-р Стефан Черкезов издъхва. До последно е бил в съзнание.
На жена си заръчва: ,,Кажи на татко, че не си е дал парите напразно да ме изучи за лекар, може да се гордее..."

Всички хора от горящия автобус са спасени. 47 човешки живота.

След много години, неговата съпруга – д-р Лидия Черкезова, ми беше преподавател по социална медицина.
Изключително културна, възпитана жена. Излъчваше благост.
Никога не е продумала за подвига на мъжа си, нищичко за самия него, нито дори, че му е съпруга.
Аз се досетих по името, питах тогава баща ми, който беше лекар, лека му пръст, и той ми разказа историята в по-големи подробности.

Дъщерята на д-р Черкезов е уши-нос-гърло специалист. Мисля, че работи в Германия.

На 15.08. отбелязваме Деня на спасението.
В чест на героизма на д-р Стефан Черкезов, както и на други медици, изпълнили служебния си дълг, загубили своя живот за да спасят нечий друг.

Добрата ваксина е наличната, а най-добрата - поставената.