Понякога ме е срам, че съм българка. От няколко месеца се чувствам именно така
Поставяш въпроса, който най-много ме занимава и се опитвам най-честно да си отговоря именно на него.
С моите деца цял живот си говорим за това, че именно на българския народ (а не на интелигенция, експерти или културната и научна общност) дължим възходящото развитие на България и липсата на екстремизъм. Българите, тези простите чалгари и пияниците в селата са тези, които няма да допуснат никаква великомъдра шокова терапия или разделение. Заради инертност, заради липса на враждебност, заради липса на възприемчивост към идеологии, те са тези, които ни пазят.
Аз наистина го мисля, когато човек говори с деца много бързо изоставя всякакво притворство.
И така- любимият ми народ, най-любимия на света днес се държи по този начин?! Убиствено невежество вече не е хипербола, тази фраза стана буквална. 334 от моите любими българи загинаха днес и ги уби невежеството.

Срам ме е, да, много ме е срам, и съм много ядосан. Бесен съм просто. Помниш ли Телевизионна мрежа, I'm mad as hell and i'm not gonna take it anymore- иде ми да крещя през прозореца