Саксън, очевидно е, че ти се стараеш да си политкоректна и правоверна, винаги с трогателно усърдие оправдаваш официалната линия, но все пак човек не може да си затвори очите чак толкова, ако поне малко е обективен и не иска да казва на бялото черно.

Антиаритмичните медикаменти имат сериозни странични ефекти. И хинидинът, и пропафенонът (ритмонорм) са склонни да проявяват т. нар. проаритмогенен ефект (предизвикват аритмии).

Но специално с ритмонорма се работи доста, защото той е с доказан положителен ефект при определени ритъмни нарушения като много добре се преценяват противопоказанията му при всеки пациент, именно за да бъдат сведени нежеланите въздействия до минимум.

Лошото при хинидина е, че при него проявата на опасен страничен ефект не се влияе от дозата, тоест лекарят може да е предписал правилно медикамента в точната доза без превишаване и въпреки това болният да реагира с поява на опасен ефект от лекарството.
Както съм споменала в предишен постинг, изучавала съм много подробно хинидина, но не съм работила с него, най-много да съм го виждала преди години в нечия терапия, но вече категорично не.

Отстъпил е място на средства като пропафенон (ритмонорм), соталол, амиодарон (кордарон) и други, разбира се. Те са ни нужни в доста случаи, загубени сме без тях - и пациенти, и лекари.