Веднъж се проби пещта, точно около шлакотека. Нямам представа защо, но знаех, че сто тона течен метал с температура 1 600 градуса щеше да рукне всеки момент като река. Отстрани вече се беше пробила тръба от охлаждането и водата се лееше като из ведро между кожуха и зидарията. Ясно съзнавах каква бомба нарастваше с неимоверна големина и всеки момент тонове течен метал щеше да се разхвърчи на стотици метри. Който е попадал под пръски течен метал знае каква е болката, който е бил залят с метал не е разказвал нищо, досега.
Нямах време за трагедии, страх от смъртта или болка! Просто всяка измината минута ме влудяваше от трагедията, която щеше да настъпи.
С периферното си зрение видях как Николай тича към пещта и благодарях на Бога, че няма да съм сам и изтръпвах при мисълта колко е млад ….. Не, не, не искам да мисля какво ще стане, ако не спрем теча до 5-6 минути.

Дрън, дрън, дрън и дрън, дрън, дрън и …. Литература. Тъпа и безсмислена защото не става дума за лекар. Някакъв си тъп нелекар си позволява да спасява живот.
Имах си хас някой да напише нещо за оня монтьор, който 4 часа лежи под колата и му излиза душата за да смени каретките на великия лекар, само и само де не се утрепе после на пътя. Монтьор, спасява живот. Каква велика глупост, Господи. Да не би да е лекар. Спасявал живот, краставици.

Аз не знам защо всички останали, които не са лекари, не вземе да се гръмнат и отърват от монотонния си, безсмислен, нископлатен, тъп и пуцаджийски живот на нелекар.
И да останат едните само лекари, еманацията на живота на земята. По дяволите всички останали. Те не спасяват живот сега и на момента. Те само крепят живота с жалкото си съществуване.

Оревахте света, че го спасявате. Ма що не си се качите на Олимп, където ви е мястото, ами се разправяте с жалките хора да дарявате живот с божествените си умения.Там на Олимп може и малко акъл да бяхте намерите, да разберете, че спасявате живота повече за себе си, отколкото за хората. Инак кой ще ви сменява каретките.

Не знам колко жалка изглежда Миролюба, но знам колко велика изглежда Саксън, когато с премъдрото си благоволение позволи на жалкия монтьор да се пъхне пак за 10 часа под колата, ооо, не да спасява живот, а просто да диша вонята на масла и грес.