Разказите от първо лице са интересни, защото са част от нечий живот. От тях човек, лекар или не, може да добие впечатления за протичането на коронавирусната инфекция, да извлече есенцията, да направи обобщения, защото това е личен опит, а учените по цял свят чрез събрани наблюдения изучават и ще изучават тази нова за човешкия род зараза.
Такива споделени истории са по-ценни от журналистическите писания, да не споменавам за въпросите им на брифингите на щаба.
Нима не може да се вярва на разказаното от медицински персонал в чужбина? Сестра ми има приятелка, също лекар, но лабораторен в Италия, и напълно може да има доверие на думите й. Аз също я познавам. Нейният съпруг е личен лекар там, българин е, не го познавам, ала не намирам причина да се съмнявам, че измислят за това, че положението е страшно.
Относно болестта на Борис Джонсън мисля, че е била действителна. Не е била, още си е, понеже съм сигурна, че той не е възстановен изобщо.
При него всичко протече както в много други случаи: той имаше леки симптоми, изолира се, но 10 дена е повишавал температура, кашлял е, без подобрение и накрая влезе в болница. Вероятно с пневмония.
Нищо чудно няма в развитието на заболяването на премиера на Великобритания.
Аз съм лекар. Не мога да остана вкъщи. Ти остани вкъщи. Спаси живот!
|