Именно- интервю. На някого му се чини фасулска работа. Едно е да ти дадат въпрос от учебния материал, който да развиеш, друго е да те питат... как се казваш. Примерно. Е да ама... наааа. Така хубаво могат да те сринат на такова интервю че да излезеш из прозореца наместо из вратата. Така да се каже. Явявал съм се на подобно нещо та знам. Включително и при положение че съм бил единствения кандидат за работата. Явно поради лошото време(края на октомври) този, който трябваше да спечели конкурса, не се беше явил. Е, неговото не се губи. Конкурса явно беше обявен за провален. До следващия път. Между другото това е практиката и по други места. Даже се прави така- писмен изпит и събеседване. На писмения изпит резултатите са горе- долу еднакви. На събеседването този, за когото не е мястото обикновено се издънва с гръм и трясък. Преди време имаше самоубийство след един такъв конкурс(не в сферата на здравеопазването), та работата много се разсмърдя. И това явление определено не е продукт на демокрацията. В края на 80те години аз си водех дневник. Наскоро го прегледах(преди да го скъсам) и си припомних как 1986-7 година се постави въпроса че не може то така на базата на анонимен изпит да се приемат студенти за дадена специалност, примерно. Ама разбира се! Нали трябва да се види дали това е нашето мамче(респ. момиче)! Тогава се въведе и т. нар. събеседване, което процъфтява в наши дни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите