Ще използвам темата, за да споделя случай от практиката си, който води до поредния извод за т.н. ирисова диагностика.
Още през 2013 година съм го разказвала в друг клуб.

Идва пациент, който се оплаква от силно нарушение на зрението на едното око, намаляващо постепенно от няколко седмици. Човекът решил да се подложи на ирисова диагностика, без да е ходил при какъвто и да било лекар по повод това свое оплакване. Речено-сторено.

После попада при мен с резултата. На един лист се виждат написани следните диагнози: хроничен фарингит, хроничен бронхит, бъбречна микрокалкулоза и още няколко болести, които всеки човек над определена възраст може да има.
Аз го прегледах и най-нормалното нещо, което му заръчах беше да отиде при офталмолог (очен лекар).
Диагнозата беше - злокачествен тумор на окото. После се направи енуклеация (отстраняване на очната ябълка), всичко друго, което беше нужно, и се постави очна протеза.

Оттогава минаха немалко години. Човекът е добре. Работи. Ходи на контролни прегледи.

Та, какъв парадокс! Какви ли не болести му бяха намерени с ирисовата диагностика, а туморът, и то точно на окото, не бе забелязан...

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ