...следена от различни специалисти, но всеки обръща внимание на "своето" си заболяване, а явно има нужда от по-комплексен поглед. Лошото е, че умората и обезсилването се задълбочават и се влошава общото и състояние. Нещо се случва, на фона на дългогодишното комплексно следене и поддържане.

Това е описанието на човек, наблюдаващ прогреса на "леченията". И заключението Ви е, че че "явно има нужда от по-комплексен поглед."

Мисля, че конкретно за майка Ви отдавна не е предприето никакво лечение на нито един от нейните проблеми. Очевидно при "пролекуването" на симптомите, които са лекувани продължително от медиците, нито един от симптомите не се е "пролекувал" и с нищо не се е намалила сложността на проблемите.

В каквото и да вярват медиците, че са лекували, в момента виждат едно: не разполагат с никакъв метод за адресиране на всички вътрешни органи; разполагат с експертно мнение за значимостта и предпочитанията към съхранение на някои от тях. Предприемат само следене на скоростта на измененията на тъканите на значими части от системи, като изчакват момента, когато влошаването е толкова критично, че резултатите от хирургическа или агресивна медикаментозна интервенция ще са малко по-добри от по-нататъшно развитие без агресивна интервенция със загуби на функционалност. Дотогава пациентът ще търпи състоянията си, а след това ще се чуди дали има стойност в това, че е още жив.

Медицината докара обществото да дискутира въпроса за желаната от пациента евтаназия.

Медиците са надменни към холистичния подход. Определят го като шарлатански.

Аз пък обратното - пределям като шарлатански действията по "пролекуване" на некомпетентния в медицината специалист в една единствена функционална система или орган от система. И аз искам със закон да се дефинира като социално и икономическо шарлатанство предприемането на "лечение" към симптом, без търсене и определяне на причината за симптома.

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!