Прекрасен български автор.
Като дете на около 7-8 години за първи път видях томчетата му като ходех до къщата на дядовия брат. Той беше на около 75-80 години тогава и всеки ден четеше разказите му като библия.
Зачела съм се и аз баш в разказа * И аз ще окна някой ден* и като не знаех думата окна, реших, че е нещо съвсем скучно и глупаво...на тая ми възраст няма какво друго да ми хрумне.
След години като ми дойде акъла в главата и прочетох и аз томчетата, така се влюбих в тях, че всяка вечер по един разказ четях на първото ми дете. До ден днешен ги помни, а историята на Лала Шапшалкина ни е нарицателна..то всички истории влизат в някакъв момент на разговора ни, де...Нашият любим домашен автор.

Знаех, че епочинал от рака на устната, но ето сега разбрах, че се е самоубил. В социалистическите години това бе упадъчна постъпка и никъде не бях го срещала като факт.
Трябвало е Вехтия да спомене сега, да се разтърся из гугъл, да не би да греша в спомените относно смъртта му и да науча този нов за мен момент.

Обогатителен сайт е клуб Медицина.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Pfiffikus на 15.07.16 20:21.