Аз съм срещала много повече случаи на чернодробна цироза вследствие на алкохолна злоупотреба. Имало е (някои още ги има) доста млади хора. Чудила съм се от колко годишна възраст е започнала консумацията на алкохол, за да се стигне до декомпенсирания стадий на болестта.

Знаеш, как колкото и да разпитваш пациента по този повод, той обикновено опитва да скрие количеството алкохол, което приема. Както и честотата на приема.

Разговорът нерядко протича така:

-- Употребявате ли алкохол? - питам аз.
-- Рядко. - Получавам твърд отговор.
-- Колко рядко?
-- Когато се съберем с приятели.
-- Колко често се събирате с приятели?
-- На рожден ден или имен, футболен мач, Нова година.
-- Значи при повод. Така се казва - усмихвам се.
-- О, да, точно така!
Усещам облекчение в отсрещната страна. Продължавам:
-- А какъв алкохол предимно употребявате? И в какво количество?
-- Бира през лятото. По една.
-- Една от половин литър ли? Или малка? А има бутилки от литър, даже и два.
-- Различно е. Ама като е бира, не е страшно.
-- Не бих казала -- пак се усмихвам. -- Добре, бира пиете през лятото. А в студените зимни дни?
-- По чашка ракия след работа. Вечер... то си е нормално. Туршийка нещо... За отпускане от всички ядове.
-- През лятото се ядат свежи салати. С бира ли само? - връщам го към горещите дни аз.
-- С бира вървят пържени картофки, цаца, кюфтета. Шопската и овчарската салати - не чак, тогава... -- леко укорителен поглед ми хвърля, защото показвам неразбиране спрямо питиета и мезета.
Прекъсвам го:
-- Тогава сте на ракия или водка, може би. Нищо, че е жега. С много лед?
-- Случва се... Абе, зависи, ама пия малко и не всеки ден.
-- Разбира се - усмивката ми бележи края на диалога ни относно вредните навици на пациента.

Видът на човека, прегледът и изследванията говорят друго.
Но хората трудно признават слабостите си, дори когато са се превърнали в болест.

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ