|
Българския лекар получава доста добра теоретична подготовка.
Не само че получава добра теоретична подготовка, но преди там кандидатстваха едни от най-умните ученици. Да следваш медицина бе гаранция за ниво над средното интелектуално.
Говоря за честния начин на прием, после в демокрацията знам за децата на много познати, които учат я в Молдова, я в Македония и после приравняват ли, какво правят продължават медицина в България. Но нивото е друго.
За мене например най- смущаващото беше следното: да влезеш в болничната стая и десетина чифта очи едновременно де се насочат към тебе.
Уф, и за пациента е смущаващо.. Бая млада бях в една пловдивска болница лежах /ще да е била университетска клиника явно/ и нахлуха точно такива млади студенти, обаче с преподавател...и ме прегледаха поне десетина колумбийци наведнъж..
Иначе за пациента всеки влязъл в стаята му е събитие, как няма да гледа вторачено-очаквателно.
Наистина оборудването е печалното при практикуване на лекарска професия в България. Само с теория, знания и мерак не става.
Тук почти всяко джи пи има лаборатория/ изключая специфични изследвания/, стационар, където ако се налага да останеш да ти прелеят нещо и знам ли още какви екстри..Плюс две три сътруднички/ понякога не са мед.сестри./, които движат всичко като бумаги.
А болниците...Дори най-загубеното селище има супер оборудвана болница, много често с ЯМР, изследванията ти от кръвна картина до хормони, минерали и витамини се правят наведнъж. А в каквато частна клиника съм била във Филах...просто като във филмите на бъдещето оборудване иинтериор.
Толкова се шашнах си спомням, че забравих немския и питах на английски накъде да търся кабинета, където трябваше да отида.
Но оборудването не прави лекаря.
Миналата година с моите неустановени болки се наложи наново да ми правят гастроскопии. Първата бе в болница - млад, абсолютно неспособен лекар, направил ми я някак си, щото съм под някаква зашеметителна лека наркоза, която не ми позволява да бъда в час с тялото си.
След гастроскопията - боли ме гърлото, изкарах до края на деня и помолих една сестра да погледне какво ми има. Веднага хукна нанякъде...
И аз надникнах от любопитство. В гърлото ми - кръгла кървяща рана, заорал с маркуча още там.
Сестрата ми донесе някакви солени таблети за смучене, за два дни нямаше и следа от раната, но после преглеждаха на визитациите и гърлото ми.
По-интересното, че нямаше описан резултат от находката в стомаха ми.
След лечението ходих при лекуващата лекарка да и благодаря, защото бе мила и много любезна и по български маниер и занесох бонбони и една орхидея. И да попитам какво ми има според изследването.
Всеки лекар , който те поема тук говори на едно микрофонче и трябва да има такъв звуков носител на онова, което е открил. И лекарката почна да търси тоя звуков запис на находката в компютъра.
Лекарят правил ми гастроскопията не бе вписал нищо, всичко бе нахалост.
Лекуваха ме на сляпо.
Два месеца чаках час за нова гастроскопия. По здравна каса, но частна практика на гастроентеролог.
Цял един етаж от сграда, пациенти пълно в чакалнята. Модерно и вдъхващо надежда.
Една проста гастроскопия в какви филми ме вкара само..
Правиха ми ЕКГ, тестове и т.н защото без упойка не ги правят.
И не ми намериха вена..две сестри, докторът и той дойде...надупчиха ми ръцете отвсякъде и накрая се отказаха. И си тръгнах отчаяна и посинена цялата. Оборудването не струваше пукната пара в целия си блясък.
После личната лекарка ме прати на частно, където без да чакам дълго, платих 175евро и наистина след двама некадърници срещнах чудесен лекар.
За да ми каже, че на стомаха ми няма нищо.
Направо приключения в два свята е това да отидеш в българска болница и западна. Оборудване vs професионализъм.
|
Re: Внимание... [re: vehtiya]
