След обяд синът ми си срязал крака с ламарина/ над пръстите/, ама ми го каза чак в 11 вечерта. Кракът му се беше подул и ние отидохме в Спешна помощ. Слава Богу, нямаше го нито д-р Ризов, нито онази лекарка, които бях запомнила от преди 4-ри год.И дано повече да не дават дежурства, а може и лекарката да се е пенсионирала вече, защото ми изглеждаше в пенсионна възраст/ Този път, няма да си кривя душата, лекарите бяха любезни, внимателни.До тук добре, но ни казаха, че трябва да отидем до Хасково , до денонощната аптека , да купим инжекция против тетанус и риванол и да се върнем, за да му я бият. В 11 и кусур през нощта потегляме за Хасково , вземаме каквото ни поръчаха и обратно в Димитровград.Докато бяхме в Хасково, отидохме до тамошната Спешна помощ, но там пък чакаха 3-ма човека. Затова и се върнахме в Димитровград. И така, в полунощ се прибрахме благополучно. Обаче, на мен питането ми е :НЕ БИ ЛИ ТРЯБВАЛО СПЕШНА ПОМОЩ ДА РАЗПОЛАГА С НЕОБХОДИМИТЕ КОНСУМАТИВИ, ЗА ДА СЕ ОКАЖЕ НАИСТИНА НАВРЕМЕННА ПОМОЩ? Защото, ние имаме кола, но ако на някого му се наложи да посети Спешна помощ и трябва да отиде като нас до друг град, за да купи инжекция против тетанус , и ако няма кола, тогава какво прави? Трябва да вика такси, да плати солена сметка за отиване, връщане, че и за престой. Ще му излезе дявол и половина. Имахме в града 2 денонощни аптеки, но преди около 2 год. ги закриха. А си е необходимо да има такава аптека, макар и само една.
|