Дефибрилатора се зарежда в линейката. След като не може да направи шок на батерия - то носиш пациента до линейката по най-бързия начин и там му правиш шока като дефибрилатора е поставен на зарядното.
Освен всичко друго всеки дефибрилатор има вграден тест който проверява всички функции. Измерва капацитета на батерията, зарежда кондензатора до определена енергия и измерва дали тази енергия е точно толкова колкото трябва да бъде. Имат го всички от най-евтините до най-скъпите. Ако те интересува дали дефибрилатора ти е изправен за около 30 секунди до минута можеш да му пуснеш теста. Ако не те мързи естествено. Ако наистина ти пука ще установиш, че освен зареждане от 12 волта батерия на линейката дефибрилатора има и адаптер който може да се включи в 220 волта. Ако този адаптер не стои в чантата на дефибрилатора то със сигурност е някъде из линейката.

Докато не проумееш, че ти отиваш да помагаш с всичките си способности и сили - то ще има ненужно умрели пациенти и пребити такива като тебе.
Ти отиваш на терен. Отиваш на полето. Отиваш на война. За да успееш трябва да си подготвен. Ти отиваш там за да помагаш а не да отбиеш номера за да си вземеш заплатата. В моята работа ако разчитах само на работодателя - 90% от нещата нямаше да са свършени. Фирмата нямаше да има приходи и аз нямаше да взимам сериозна заплата. Пука ми че този месец ще похарча 50 лева лични пари за служебни неща. Понякога за 10-20 лева не ми се занимава с фактури и счетоводство и предпочитам да си ги платя от джоба. Понякога си нося апаратура от нас защото в службата нямам подходяща. Основната ми цел е да си свърша работата. Затова ми плащат. Затова ходя на работа. Взимането на заплата е следствие а не причина.
Всичко е въпрос на манталитет. Такъв е материала.