След като се вкара иглата се изтегля някакво количество ликвор който се смесва с упойка. Има 2 вида упойки - лека и тежка. След смесване и връщане обратно на сместа леката изплува нагоре и упоява тази част която е от горе. Примерно ако човека е легнал на дясната страна то упойката ще се издигне и ще упои левия крак. Същото е и с тежката упойка. Тя пада надолу и упоява само десният крак. Изискването е пациента да е в определена позиция и да стои така докато подейства упойката. След това може да легне по гръб и да започне операцията. Има упойка с плътност същата като на ликвора тогава тя обхваща целия гръбначен стълб. Идеята на леката и тежка упойка е да отидат точно където трябва и да се използват по-малки дози. Под лека и тежка разбирай с относителна плътност по-малка или по-голяма от тази на ликвора. Тежката е за предпочитане защото е по-трудно подвижна и няма опасност да тръгне към главата.
Наистина модерните упойки са доста по-безвредни от преди 20-30 години но все пак си е дърпане на шалтера на човек. Едно е да те обезболят и седират друго е да ти утрепят главния мозък.
Специално за вентилатора - той побира натронкалк за 4 часа. Ако операцията е кратка - 30 минути да речем е грехота да се хвърлят едни 50 лева неизползван консуатив. Затова масово използват същия абсорбент за няколко пациента. И ако първия е имал произволна инфекция ето ти трахитите и бронхитите на всичките следващи.
Анестезиологията е сложна материя. Не всяка упойка е подходяща за всяка операция. Ако за елементарна операция дадеш тежка упойка после трябва да стоиш до пациента няколко часа и да го наблюдаваш и дебнеш.
Едното е като да спреш програма на компютъра с хиксчето отгоре а другото е като да извадиш щепсела директно от стената.
Помоли твой колега анестезиолог да ти обясни за 5-те стълба на упойката и как се дозира всеки от тях. Както и защо се ползват газообразни анестетици и се рециклира вдишвания въздух вместо да се ползва атмосферен и само венозни упойки.