Вариант 1:
Блокират ти пътя на нервната проводимост на гръбнака и след 3 часа си като нов. Рисковете са минимални. Има ги но ти си в съзнание. Мозъка ти работи. Всички системи на организма работят. Мозъка работи. Не се налага постоянно медикаментозно контролиране на кръвно налягане и други неща. Дори да се ползва седатив той е в малки дози колкото да успокои пациента и да му изтрие спомените от операцията.

Вариант 2:
Натъпкват те с няколко вида упойки в конска доза. При това ти спира всичко - мозък, дишане. Остава само сърцето. Изчезва и способността на организма да контролира сам кръвното налягане. Това шашка всякакви жлези които започват да секретират произволно. Започват да те тъпчат с химикали които подтискат секрецията на всевъзможни жлези. Навремето общата анестезия имаше 3 стълба сега са 5. Като капак на всичко ти навират тръба в гърлото и започват да ти пълнят и празнят белия дроб принудително с положително налягане (той по принцип се пълни с отрицателно) което също води до проблеми. Издишания въздух ти го регенерират като му махат въглеродния диоксид и вкарват кислород. Като цяло този процес се следи по един доста неефективен начин посредством мерене на сатурацията - светлопроводимост на наситен срещу ненаситен оксихемоглобин. Обикновенните СПО2 монитори мерят само 2 дължини на вълната което не дава достатъчно точна картина. Мери се на ухо или пръст. Сатурацията в мозъка не се знае колко е. Сега има нови технологии които я мерят но консуматива е много скъп и малко болници го имат. Не на последно място е вредата от интубацията. Вентилатора не се стерилизира добре, не винаги сменят натронкалка и това е предпоставка за развитие на инфекции. Това автоматично означава принудително вкарване на инфекция в дихателните пътища. Като добавим и раздразнението от триенето на тръбата в трахеята ето ти трахит и бронхит от нищото.

Пълната анестезия крие много повече рискове и вредни последствия от спиналната или проводната. Зависи в коя област на крака е може да се ползва и нервен блок. Вкарва се конска доза лидокаин близо до нервния сноп (2-3 снопа в зависимост от мястото) но това също зависи от вида на операцията и сложността и. Като цяло са ми правили и двете упойки и винаги когато мога да мина със спинална бих предпочел спинална. Няма болка. Има неприятно усещане. За да се вкара голямата игла се прави първо подкожна която се усеща като боцкане, след това се упоява самия прешлен което не се усеща и накрая е неприятното усещане как една доста дебела игла ти влиза в гърба и ти разчеква самия прешлен. Усещането е натиск а не болка. Трае около минута. Ако ти упоят само единия крак (има такава опция) тогава докато те държи упойката усещаш неприятно усещане в ануса.
След като ти сложат спиналната упойка могат да те приспят с 200 милиграма пропофол. Така ще заспиш и ще се събудиш след 15-20-30 минути без да помниш нищо от операцията. Самата спинална упойка ще ти я направят преди пропофола за да си буден и адекватен за да съдействаш на анестезиолога.

Умрелите от пълна упойка са в пъти повече от умрелите от спинална. Усложненията от пълната също са повече от спиналните. Просто намери добър анестезиолог на който да имаш доверие.

Какво ще ти оперират на крака?