Като цяло ако една от двете страни по дразгата има необходимата култура и правилното отношение, обикновено не се стига до бой.
С течение на времето съм си изградил следния стереотип: надянал съм едно сериозно изражение с лек примес на загриженост и малко нещо съчувствие. Избягвам шеги, избягвам и излишни приказки. Всяка излишна дума може да бъде повод за разправия че и за нещо повече. Понякога просто защото не са те чули добре. Тук човек често си има работа с подпийнали хора, които лесно отключват агресия. Затова и шегите са противопоказани. Е, понякога като се приключи благополучно може да разменим по някоя приказка. Обикновено отказвам като ме канят за кафе. Едно защото няма време, второ защото някак си не е добра идея. Приключвай и се изнасяй по живо по здраво. Е, по някой път ако е готово кафето или ако видя че много ще ги обидя оставам на кафе. И без това напоследък нещо много ме кара да давам напътствия та тъкмо. А що се отнася до времето- екипа има служебен жиесем. Случвало се е тъкмо сме влезли при пациента и да ми задават зор за следващ адрес. Е, има колеги които се явяват на адрес подпийнали(това все едно не сте го прочели!). Как оцеляват те си знаят. Има и колеги(предимно фелдшери) които си идват от адрес със тикви, дини, яйца. Само дето кокошки не мъкнат. Всеки си има номер в живота. Доста е неприятно когато сестрата започне да ти се меси. Има такава тенденция при нас. Тя една венозна инжекция не може да направи, но ще се меси в снемането на анамнезата. Направо да ти се приискат някои незаконни работи.
Но има и такива ситуации: викат ни за човек, изпаднал в безсъзнание. Хвърчим ние, пристигаме, посрещат ни близките ама заедно със тях и двама подпийнали кретени. Още с пристигането ни се държаха неадекватно и работата взе да намирисва на скандал. Питам близката какви са тези? Била ги извикала от близкия нон- стоп да помагат за евентуално носене. Дотук добре, качваме се изследваме кръвна захар- ниска. Правим глюкоза венозно ама той нещо не идва в съзнание. Казвам на жената да даде едно одеало да го сваляме с асансьора. И тогава единият (уж)помощник се запаче, това не било чувал с картофи да сме качели носилката. Обяснявам му че носилката сама по себе си е 70(седемдесет) килограма, че щом се вдигне колелата падат и се заключват. Не нямало да позволи да го пренасяме с одеало. Ха иди че се разбери културно. Добре че шофьора се беше качил с нас та докато аз се разправях с пияндето той извика полиция. А човечеца междувременно се съвзе. Слава Богу.
И още един случай от последното ми дежурство: Викат ни за припаднал в Една стоматологична клиника. Докато стигнем той се беше съвзел. Дотук добре. Тръгваме си и на изхода на ДКЦ- то ни спира една жена и ни пита как е човека щото тя му била майка пък и отказали информация и т.н. Обяснихме й. Да ама тя води за ръка някакъв пикльо, явно нейно внуче. И малкия ме поглежда отдолу нагоре, заканва ми се с пръст и казва "Внимавай защото като порасна ще стана полицай". Пустия му пишлигар, до чепа не ми стига, а и той вече заплашва. Не можеш да му кажеш и да го ду** По чисто технически причини
|