Това което казвате е така. Но аз говоря преди всичко за трептения породени в тялото, а не външни. Макар, че външните звукови трептения са също обект на интересна информация идваща от санскритските източници. Може би ще бъде интересно(за мене беше новост), че външните звукови вълни създават звуково налягане с положителен градиент и основно влияят на щитовидната жлеза и тимуса, съответно на TSH и пролактина. Като положителния градиент на звуковото налягане стимулира синтеза на двата хормона на щитовидната жлеза Т3 и Т4 и инхибира синтеза на тимусин. Обратно, отрицателния градиент инхибира Т3 и Т4 , а стимулира синтеза на тимусин.
Искам да се върна на звуците, които имат вътрешен, собствен произход като малко ще конкретизирам нещата. Например звукът д( българското звучене) не само въздействува на черния дроб, а конкретно на глюкозата произвеждана там. Този звук в съчетание със звука А, т.е. звукосъчетанието "ДА" стимулира секрецията на глюкоза, а звукосъчетанието "ДИ" - инхибира синтеза и. Звукосъчетанието "ДУ" стимулира метаболизма на глюкозата пак в черния дроб.
Подобно е положението и с другите звуци и органи. Например интересно е въздействието на звукът "Г". Звукосъчетанието "ГА" води до стимулиране синтеза на мелатонин, "ГИ"- инхибира синтеза му.
Външните звуци са интересни и от друга гледна точка. Те са един от петте основни стресови фактори според ведите. Най-силен стресов фактор се явява топлинния градиент(топло, студено и в двата случая е стресор). Като положителния топлинен градиент стимулира синтеза на глутамин и инхибира синтеза на мелатонин и обратно. Отрицателен топлинен градиент(усещане за студено) ще стимулира синтеза на мелатонин.
И пак да кажа. Всичко това са хипотези. Затова ако се докаже първоначалната хипотеза за влиянието на звуците може да се изследват и другите за които споменавам сега. А има още много такива хипотези.