Не знам за щяло и за нещяло да се вика спешна помощ. Връщам се почти година назад, когато на мъжът ми / Бог да го прости/ му стана лошо и започна да повръща кръв. Обадих се на личната, която отсъстваше от града. По нейна препоръка се обадих на тел.112. Уж след малко щяха да пратят кола, на мен ми се видя цяла вечност. Обадих се втори път, пак същият отговор. Накрая се наложи синът ми да потърси приятел, който да кара нашата кола, защото все още нямаше книжка.Едва настанихме мъжа ми в колата и спешна помощ пристигна. Изрично им казах, че трябва да го закараме в Хасково, както посъветва личната. Те настояха да го закараме е колата на спешна помощ. два, едва го преместихме в линейката, защото той все повече губеше сили и ставаше все по-жълт. И какво се оказа--вместо да ни закарат по спешност в Хасково, те ни закараха в нашата спешна помощ. Мъжът ми видимо не изглеждаше никак добре и те това го видяха. Въпреки настояванията ми да отидем в Хасково колкото се може по-бързо, те бяха толкова спокойни / какво беше това тяхно юнашко спокойствие!/ Сложиха го да седне на една кушетка, за да му измерят кръвното и да го запишат в книгата / нали трябва дейност да отчитат, нищо, че човекът беше много зле/. Виждайки състоянието му, вместо да го транспортират с линейка до Хасково, те ни оставиха да се оправяме сами. В коридора на спешна помощ в Хасково мъжът ми припадна, а вътре в стаята при докторите колабира. Тогава го сложиха на носилка и право в хирургия-делеше ги един коридор. Дежурната сестра реагира и започна да обвинява колегите си от спешна помощ, че не са му сложили абокад при неговото тежко състояние. Та си мисля, ако беше техен роднина, дали колегите ти от нашата спешна помощ биха реагирали така спокойно?
Ще кажа само-просто нямам думи!