|
Като за начало нека уточним, че би трябвало да има обективни и общовалидни критерии за определяне на категорията труд, независещи от това на чие подчинение, примерно е работника.
Критерии, характеризиращи тежестта на нашия труд, според мен са:
1.Полагаме нощен труд
2.Работим на ненормиран работен ден- ако се получи спешно повикване тръгваш дори и дежурството да е към края си.
3.Работа, свързана с високо нервно напрежение. Страданието на пациента, необходимостта от бърза реакция, реакцията на близките, необходимостта твърде често да се работи във враждебна среда, не са ли всичко това фактори, генериращи стрес? А мисълта какво може да ти струва евентуална грешка?
4.Работа, свързана с високо ниво на отговорност. Трябва ли да пояснявам: във всеки един момент от дежурството върху нас тежи отговорността за живота и здравето на пациента.
5.Наличие на тежки физически натоварвания. На всеки на когото се е налагало да участва в пренасянето на пациент по стълби и асансьори е ясно за какво става дума. Отделен е въпроса, че редовно се придвижваме, носейки ЕКГ апарати, дефибрилатори, тежки чанти с медикаменти и какво ли още не.
6.Работа, свързана с риск за живота на тези, които я извършват. Екипите на Спешна медицинска помощ ежедневно се сблъскват с пияни, наркомани, психично болни, агресивни пациенти(и агресивни роднини!). Екипите ни често пъти първи пристигат на мястото на аварии, катастрофи, пожари, на местопрестъплението и трябва да действат независимо от обстоятелствата. Да напомням ли, че твърде често живота на пациента зависи от това доколко бързо ще пристигне линейката на местопроизшествието и/или колко бързо пациента ще бъде закаран до болнично заведение? Тогава линейката трябва да препуска с максимална скорост през задръствания, често пъти в насрещното платно само и само да бъде спасен живота на пациента. Това не представлява ли риск за живота на екипа?
7.Работа във вредна за здравето среда. Персонала от Спешна помощ всекидневно е в контакт със всевъзможни инфекции: като се започне от тривиалните въздушно – капкови инфекции, мине се през скарлатина и се стигне до туберкулоза, хепатит и СПИН. А какво ще кажете за крастата, кожните инфекции, гъбичните инфекции, бълхите, въшките. Почти ежедневно екипите на Спешна медицинска помощ си имат работа с клошари и асоциални типове при които тази проблематика е твърде често срещана. Е, не е ли всичко това вредна за здравето среда?
8.Полага се висококвалифициран труд. За да се дипломира един лекар се учи шест години. После още 4 или 5 години специализация(нещо задължително за всеки лекар). Е за колко години се създава един лекар според вас?
И накрая с риск да прозвуча като завистник и злобар ще запитам: на кои от тези критерии отговарят телефонистите от тел. 112, та имат първа категория труд и получават заплати почти двойно по-големи отколкото на лекар от звено за спещна медицинска помощ? И каква е квалификацията им всъщност?
|
Каква категория е труда в Спешна медицинска помощ?
