Вече съм наясно с този факт.
Не ходя на доктори или в изключително редки случаи. Примерно на травматолог ходих миналата година на частен преглед, защото не се траеше болката плюс ограничението, което ми даваше.
Не се и оплаквам много/ дано тук не звучи така/, лекувам се с каквото има за мазане и дотам.
Като ми дотегне много, изохквам тук и току някой откликне. На фона на цялото здравеопазване и тежките болести, които се ширят, съзнавам, че не е болка за умиране.
А годините наистина с всяка, прибавят някакво усещане за дискомфорт по телата ни.
Преди девет години имах едно здраво падане с усукване на коляното, а едва тази зима реши да ми напомни какво му причиних.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите