Проблема е в това че онези които имат мнение, и готовност "да влезнат в бой" са малко, и много по лесно могат да отидат някъде на вън, или на частна практика. Съответно през годините имаме сериозна "кръвозагуба". Ако погледнем какво е възрастовото разпределение на лекарите, ще видим най-вероятно - основна гурпа предпенсионна, някаква група новозавършили, малка междинна група.
Съответно предпенсионната - чака пенсия. Без да си дава сметка, че може и да не дочака. Имам един такъв типичен пример - болница - буквално пред закриване, състава - 3 години пред пенсия. Ама може болницата да не оцелее 3 години. Но състава не е готов да се мръдне за да съживи болницата. И разбира се предпочитат "сродни души" вместо всякакви идиоти които ще им "мътят водата".
Новозавършилите са ясни - трупат опит и търсят път на вън.
Междинната група и тя е ясна - не са успяли нито на вън, нито на частно.
Е добре де - има изключения (от междинната група). Добросъвестни, знаещи, можещи и все още на договор към касата. Ама са изключения.

Bеer? Mоre?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите