Рецептата за четене зависи от това какво четеш:
Математика, физика, химия, биология се четат по метода преразказ по картинка/формула, с молив и тетрадка, в която преприсваш, прерисуваш и извеждаш, ако е необходимо. Думите са само за разяснение:)

Научни статии се четат с маркер за отбелязване и тънък молив за коментиране.

Художествена литература се чете по метода описан от теб:
"Рецептата, която съм открил е да се чете възможно най-бързо - мърдаш очите с максимална скорост отляво надясно, важното е да се хващаш всички думи и да разбираш за какво става дума в написаното, и където има нещо интересно забавяш и четеш така че да си сигурен че всичко си разбрал."

Учебници по социални науки съм чел малко, но не мисля, че описанто е най-добрия вариант. Идеята не е да прочетеш всичко, а да го разбереш максимално добре. Скоростта е второстепенна, защото с първото прочитане трябва да ти стане ясно и да го зпомниш. Четеш по параграфи. Първото изречение дава темата, а последното типично обяснение и/или връзка със следващия параграф. Ерго, обърщай внинамие на началото и края на всеки параграф, а сканирай междинните изречения. Ако параграфът е съществен фокосирай се над него.

Накрая, при учене, винаги е удачно да се правят бележки - своего рода конспект. Пак казвам, скоростта на четене е второстепенна, разбирането е по-важно.

Това е моят опит на човек, който е в университетската система вече девет години.

ПП: Пишеш много разкрачено. Трябва да поработиш над следните елементи: линейно повествование, кракост и яснота на израза. Това, което може да се каже с две изречения по десет думи, не трябва да се разкрачва в два параграфа от пет изречения.


----
бял подпис на бяло поле