Когато започнах да специализирам, ми трябваше известно време да ме приемат колегите ми. В началото те приемат като враг, който е един бъдещ конкурент, след като вземе специалност. Никой нищо не ти показва, ако питаш някого нещо, ти се отговаря с една дума. Трябваше време, за да ме приемат, за да започнат да ми помагат и да стана една от тях. И пак трябва време и много труд, за да достигна тяхното ниво. Следването се оказа много по-лесно от това да се реализираш след това. Като студент може много да си чел, в което няма нищо лошо и което ще ти помогне след това. Но усвояването на дадена специалност изисква почти толкова труд, колкото и самото следване.
Дойдоха двама колеги специализанти при нас. Не ги знам колко са учили като студенти, но сега гледат толкова стреснато и май още не включват за какво става въпрос. Освен това почти никой не говори с тях, никой за нищо не ги търси. Сега съм от другата страна и знам защо е така.

България - няма невъзможни неща!