...to help ensure our grandchildren can enjoy their bread and pasta...

Не зная само, доколко ще бъде уместен глаголът enjoy. Доколкото собственият ми жизнен опит показва, всички се интересуват от "по-плодовити и устойчиви сортове", но на никого не му пука за вкуса и благостта на храната.

Помня времето, когато в България все още се произвеждаше краве масло, когато сиренето и кашкавалът наистина бяха такива (не само по надпис на етикета), когато доматите бяха вкусни и миришеха приятно, а не бяха някакви бронебойни гумени топки. Уви, внуците май и идея няма да имат за тия неща.

С две думи казано - не съм във възторг. Добивите са важно нещо, но дали са най-важното?