много ми хареса....
" който го е наранил...че се е издигнал над това, че е станал по-силен вследствие на това....

Точно така се случва със силните хора. Открий себе си, развивай се, чети, работи, твори, контактувай - не се затваряй в себе си, смей се, търси доброто, давай добро на другите, не прави това, което са ти правили, вземи си куче напр. и т.н. животът е и красив! А баща си остави да почива в мир и му прости. Опитай се да си отговориш все пак защо е бил такъв-психично болен, алкохолик, от глупост, от депресия, от патологична обич и т.н.
Сега, когато го няма вече завинаги имаш НОВ шанс и го използвай.
Животът продължава.
Казвам ти това, защото до болка ми е познат този сюжет, но не се предадох и станах добър човек, създадох си отлично семейство, раздавам обич, работя, творя, децата ми са чудесни, обичат ме и ме уважават. Баща ми е грохнал и вече буди само съжаление. Често по телефона се чуваме и от хилядите километри между нас непрекъснато повтаря колко много ме обича, което усещам като извинение за всичко. Изглежда съвестта му никак не е спокойна. А това е може би неговото наказание.