Нервите ги туширам успешно със стъргане на солта от солетите, чак мускулна треска имам, а дребното продължава да дриска. Успокоява ме леко това, че сама изявява желание да пие и търси да яде милото.
Не знам дали не направихме голяма грешка, но ни стана жал как само стои на хладилника и иска мляко, и й дадохме малко кисело мляко.
Малко след него напълни памперса (извинете за натурализма, ама нали е медицински клуб) с едно бледо жълто на цвят, много обилно (не знам откъде го е взела) и приличащо на подкваса (едно такова набъбнало и като шупнало, за който не е слагал мая да прави питка). Но пък се чувстваше добре до късният слетобяд, когато отново й дадохме малко кисело мляко и я заболя коремчето, и я мъче докато не се разтрътка.
Много се надявам да ми направи подарък утре и да има видимо подобрение, макар да съм й замислила да я мъча на вода, солети и pedialyte.