Добре, ти ще кажеш как е минало там.
Ми, операция, кво да кажа. Отиваш, боцват те по ръката - тест упойка. Ако няма реакция, ти поставят местна упойка. Цялата ти страна става безчувствена и изтръпва. Усещаш какво ти правят, но не е болка. Все едно си режеш ноктите или се постригваш;-)
Докторът се мъчи, сестрата ти разпъва устата (може да посинее мястото после и да остане оток за известно време - при мен около 2-3 седмици). Стържат зъба, стържат костта и така докато го извадят.

И след около час (времето вече варира) си излизаш с няколко шева в устата и дренче, което се сменя всеки два дни. Хубаво е да си вземеш обезболяващи за след операцията - като премине действието на упойката, почва да боли (операция все пак). Спиш на висока възглавница, пазиш се да не вдигаш тежко, да не спортуваш, секс не правиш поне седмица (е, поне 3 дни;-)
Ако пушиш, внимавай от вакуума да не ти изскочи дренчето от мястото на операцията. Стане ли това, гледай да го натикаш обратно. Защото там почва да се събира храна, частички разни, започват да гният по костта и за болката не ми се говори..

В общи линии, не се притеснявай от самата операция, не е страшно, не боли. Само е малко скучно и странно - двама души ти гледат в устата час и половина.
Гледай да слушаш предписанията на дофторите - не ги казват случайно, спестява доста болка.

Ако не Ви отговарям, погледнете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите