Заради такава криза на дъщеря ми пристигнах само за 5 дни от БГ в САЩ, даже и билета ми платиха от тук. Вече съм 3 месеца при нея и, ох, да не чуе дяволът, но мисля, че е много по-добре. Аз също бях пуснала тема за помощ, но в друг клуб и Зипрекса много ми помогна със съветите си. Не се страхувай да споделиш проблема си. Отговорите действат като психотерапия. Много е жалко, че в БГ още се робува на мисленето, че ако имаш нервен или психичен проблем, това едва ли не е свършекът на света. За твое успокоение ще кажа, че тук почти всеки 3 човек си има такъв "проблем". Особено младите хора... И никой не гледа на тях като на болни. Пият си лекарствата и си ходят на работа. Когато изписаха дъщеря ми от болницата идваха нейни приятели да я видят. И доста често се случваше някой да каже "Ама какво се притесняваш. Аз миналата / или преди 2 години/ бях в това състояние." Така че не си мисли, че си единствената. Давай си сама кураж, всичко ще мине. Ако може искам да ти дам един съвет. Помисли си, какво най-вече те разстройва. Навремето една психиатърка ми беше казала, че премахването на дразнителя е половината от лечението. Знам, че е трудно да се намери нова работа, но опитай. На дъщеря ми и остават да вземе 5 изпита, за да се дипломира. Но според нея това е основния дразнител / това е друга тема/ и сега ще започва да учи нещо съвсем друго. Отиде до библиотеката, взе си учебници, започна да си прави планове за бъдещето. А като знам в какво състояние беше... брр... страх ме е даже да си спомня.
Кураж, момиче, ще се оправиш.
Ако се регистрираш можем да продължим да си пишем и на лични бележки / при желание, разбира се/