|
Тема |
животното заслужава повече милосърдие от човека [re: wasserman] |
|
Автор |
Джeйн (редник) |
|
Публикувано | 05.06.04 22:56 |
|
|
това е изключително важният въпрос: докъде да спре медицината.
нямам отговор, а и едва ли някой има. засега.
според мен отговорът трябва да се търси в посока волята на човека. да се осигури максимално възможност за адекватното му волеизявление. например декларациите за отказ от реанимация са подобно волеизявление. това имах предвид, когато по-горе писах за съня, който сънувах - очевидно не си го чел в грамадата постинги - сънувах, че съм в състояние, подобно на хората, с които работиш. сънувах го като усещания, като преживяване - ужасно беше. а най-ужасното беше съзнанието, че не мога нищо да направя, за да прекратя това. оттогава си мисля как бих могла да оформя юридически прецизно волята си, за да избегна тази възможност и честно казано, не съм измислила.
та да се върна - медиците трябва да лекуват дотогава, докато пациентът иска да бъде лекуван. според мен. и въпросът е в начина да се осигури годното волеизявление на пациента, сиреч да е вменяем и дееспособен.
тук възниква и един отделен много сложен въпрос - а тези, които не са вменяеми и дееспособни? децата например? или един бавноразвиващ се? приспивайки безнадеждно болното си или престаряло животно, ние презюмираме, че то се нуждае от милосърдие, обаче за безнадеждно болното дете презумпцията е обратната. или просто разбираме превратно милосърдието - ако си животно, е милосърдно да не се мъчиш; но ако си дете, е милосърдно да се мъчиш.
IMAGINE...
|
| |
|
|
|