|
Малко за състоянието на здравеопазването в държавата, за която се твърдеше че е с един от най-високите стандарти на живот в света.
Всички знаем на какыв хал е здравеопазването в България... и всеки поне веднъж си е казвал "Е такова чудо няма никъде по света." Да, ама не и то много по-зле има и не къде да е, а в държава с висок стандарт, членка на ЕС.
Редът - всеки си има личен лекар. При нужда се обажда в централата; градът е разделен на зони и не може да се избира къде желаеш. Често се случва да те препратят 3-4 пъти докото се изясни към коя централа принадлежиш.
Медицинските лица са зле платени и липсват кадри (медицинска сестра получава почти колкото чистачка).
Прегледите са планувани с месеци напред, обикновено месец-два напред няма часове при личния лекар. За това има спешни - и те наистина са спешни. При позвъняване в централата ви интервюира една сестра, която решава дали сте за преглед. Понякога чакането продължава 40 минути, като от централата любезно ви съобщават кой номер сте подред преди да бъдете превключени към сестрата. Ако издържите "изпита" при сестрата срещате лекар.
При мен прегледа беше като интервю, дори помолих лекарката да ме прегледа, защото тя нямаше намерение. Беше ми съобщено, че съм в цветущо здраве. Заплаща се една относително висока сума. На следващия ден със същите оплаквания протече същата процедура, при влошено здравословно състояние, бях с придружител защото не можех да вървя сама. Едва ли не лекарката ми каза да не досаждам повече, преглед нямаше, изследвания не бяха назначени. Отново си платих за същата диагноза. Консултирах се с други лекари (познати) и те ме посъветваха да направя изследвания по най-бързия начин.
Здравния център затваря в 17.00 и от там се препращат пациентите в "ада" - спешен център, единствен за третия по големина град.
45 мин след отварянето на центъра аз бях номер 28. Средно на 20 мин опашката се придвижваше с един номер напред. В центъра имаше бебета, които не знаеха на кой свят са (с висока температура), кървящи пациенти, линейки, няма места къде човек да се подпре. 50 мин преди центъра да затвори беше моя ред, лекарят беше арменец и много свестен. Хвана се за главата как никой не ми е направил изследвания. Каза, че в спешния център не могат да пуснат изследвания, защото нямат време. Каза, че ще ми напише препоръка и ще я прати на моята лекарка, та тя ако реши да ми пуснат. Услугата в спешния център се заплаша двойно. След като спешния център затвори (22.00) единственото място, където могат да ви окажат помощ е болницата.
На следвашия ден след около 10 дена мъчения се добрах до друг лекар, той ми назначи изследвания, взе един лист и като репортер записа всяка моя дума, каза че до седмица-две ще ми прати писмо с диагноза. Това вече беше прекалено, свързах се с лекарката ми в България, близки ми изпратиха лекарства и се подобрих.
След две седмици пристигна писмото - поздравления за доброто ви здраве, не мога да поставя диагноза.
Държа да отбележа, че имах сърдечен проблем и дори не можех да стана от леглото.
Изпратих приятеля ми на лекар преди 7 месеца, откриха проблем и казаха, че ще го пратят на специалист, но трябвало да изчака свободен час. Е, вече седми месец чакаме.
Стоматологията - и тя на това ниво (адски скъпо), няма никакви часове. За проблем с мъдреца ми беше ми съобщено след един месец да се обадя, можело да има свободни часове. Поисках спешен преглед - той трае 5 минути (регламентирано е и струва 140 лв), ако нещо може да се направи в рамките на 5 минути го правят и назначават диагноза, а после идва чакането...
Аптеките... Лекарствата ги плаща държавата, пациента плаща символична стойност, всичко е с рецепта. Без рецепта може да се купи само лепенки и аспирин. Аптеките затварят в 22.00. Дежурна аптека в 3-тия по големина град няма! Ако е неотложно, отивате в болницата или спешния център, изчаквате опашките и ако е артисало някое хапче може да ви го дадат.
Ако ви се наложи операция Господ да ви е на помощ. Един елементарен пример - вадене на сливици отнема около година.
И един парадокс, от доста познати останах шокирана, когато миказаха че има нещо като закон, според който е забранено да ви съобщят пола на детето преди да се роди, защото се опасявали от аборт.
Психиатричната помощ е най-зле, може 20 години да не намерите помощ. Напоследък стана "модерно" хора с установени проблеми от безизходица да прибягват до убийства и престъпления, за да ги откара полицията в болницата. На регистрирани хора с психични проблеми им затварят вратата.
Или с няколко заключителни думи - Господ да ви е на помощ, като куче може да си умрете!
МОДАТА ОТМИНАВА, НО СТИЛА ОСТАВА!
|
Здравеопазването в Швеция
