"Може ли педала да се счита за нормален човек или не." - каква хубава "научна" дискусия може да пламне сега!

Много хубави и изчерпателни отговори на твоите въпроси има в: "Сексология" от Тодор Бостанджиев, София: Сиела, 2004.

Накратко: Хомосексуалността не е болест, а разстройство на сексуалното влечение, дължащо се на аномалия в изграждането на психичния пол. Има няколко вида:
1) транссесксуална хомосексуалност - убедени са, че принадлежат към другия пол;
2) девиантна хомосексуалност по механизма на погрешното впечатване - не изпитват влечение към другия пол;
3) - ІІ - по механизма на девиантно изграден полов динамичен стереотип - обиновено са бисексуални и хиперсексуални;

Според една теория, голямо значение има прелъстяването от други хомосексуални. Колкото по-рано стане това - толкова по-дълбока е инверсията. Когато прелъстяването е станало до 9-годишна възраст, се получава абсолютна хомосексуалност. Между 9 и 14 г. - поведението може да бъде напълно хомосексуално или бисексуално. Прелъстените след 14 г. възраст по правило са бисексуални. Тази теория не е абсолютна, т.е. има хомосексуални, които никога не са били прелъстявани.

Съществуват случаи, при които хомосексуалното поведение се проявява особено късно, когато лицето е вече телесно и психосексуално напълно нормално развито - най-често при попадане в хомосексуална среда.

Хомосексуални прояви се наблюдават при липса на възможности за контакти с лица от другия пол - пансиони, затвори, казарми, манастири, при моряци на дълго плаване и др. - това не е разстройство, а "инцидентна девиантност".

Друг проблем, свързан с хомосексуалността, е хомофобията - страх и враждебност към хомосексуалните.

По характер хомосексуалните обикновено са лица с повишена емоционалност, които в повечето случаи съзнават своето своеобразно сексуално положение и сами дълбоко страдат от това. В резултат, мнозина стават мнителни, сензитивни, с чувство за малоценност. Пониженото самочувствие често води до затвореност, самотност, а не рядко и до озлобеност с подчертано антисоциални прояви, като реакция срещу едно общество, което несправедливо и без съчувствие ги отхвърля и изолира, обсипва ги с презрение и обиди. Понякога компенсаторно се развива чувство за превъзходство.

О-о-о-оранжеви китари оранжево звънят!