Зипрекса го е обяснила виждам
Само че нямам представа какво трябва да се направи. Обаче хич не са малко... поне в София. ето пример от преди няколко годинки:

Цикъл Психиатрия (на 4 км)

По принцип като съм сама, винаги минавам по улицата към клиниките, но понеже бях с една приятелка-колежка, се съгласявам да минем отстрани - през малката горичка, по пътечката надолу, през прелеза...

Рано сутринта. (аз по принцип трудно не закъснявам, но психиатрията ми е любима и няма начин )

На самия прелез един ексхибиционист със шлифер - класика. Колежката се вцепенява и пребледнява... В този момент аз го поглеждам нагло и подигравателно, при което избухвам в смях, сочейки с пръст към това, дето трябваше да ме изплаши.

Е, не мога да ви опиша реакцията - онзи избяга! УжасЕн!

След тази случка започнахме да минаваме всяка сутрин по пътечката, но господинът повече не се появи.

К'ва съм гаднярка!


====
When the way comes to an end, then change - having changed, you pass through.