И аз не знам кое е по-зле. Моите пациенти смятат, че страдат повече от соматично болните. Невротиците са много доволни, когато им се открие, макар и дребно физическо заболяване . Ако се докаже, че са физически здрави, се чувстват обидени - "искат да ме изкарат луд!". И като че ли основният проблем не е хипохондрията, а паническото разстройство. Там вегетативните симптоми са действителни, не са въображаеми, а все пак в основата им е страхът и лечението е психологическо (или психиатрично).

А в случая на Андреа не правя никакви изводи, само питам. Може и да има основания момичето.

Но със или без хипохондрия, не ми се вижда правилно да се обикалят много лекари по един и същи въпрос. Много е разпространено сега в България - нещо не ми е кеф да слушам какво ми казва тоя доктор и да си пия хапчетата, я да отида при друг! И т.н., докато се обезсмисли лечението. Пациентите се научиха да си търсят активно правата, но въобще не им хрумва, че имат и задължения, за да бъде лечението успешно.

По-добре шизофреник, отколкото съвсем самотен...