Ти също извинявай, може и прав да си, но отговора ти е типично мъжки.
Може би за един мъж е достатъчно децата да имат майка, която да продължи да домакинства, да се грижи за семейството, да пере, да готви, а дали е пълноценна като жена, като съпруга, това остава на заден план. /В края на краищата има достатъчно жени, които да я заместят като любовница?/
Ами ако жената не иска да се задоволи с тази роля? Ако тя я депресира дотам, че да мисли за самоубийство? Някои жени в критическата възраст стигат до психиатрията, но още по-тежко е ако това стане когато си на 30...А на децата едва ли ще им е много добре в семейство, в което има проблеми между родителите. Или ако те се разведат, примерно.
Между другото - случайно или не, по-щадящите операции обикновено са дело на жени-хирурзи. С това не искам да предизвиквам полемики или да обиждам някого. Просто ми се струва, че премахването на яйчниците на една жена не бива да се смята за нещо не чак толкова важно и безпроблемно.
Ами представете си мъж на 30 г., който има тумор в близост до половите органи. Все едно ли ще му е дали ще отстранят и тестисите му? Аз не мисля така. И едва ли ще приеме доводите, че вече е направил две деца и сега само трябва да се грижи за прехраната им, а той вече не е важен?