В хомеопатията НЕвинаги се предписва само по умствени и/или емоционални симптоми, но те са много важни при избора на хомеопатично лекарство, особено ако са силно проявени и понякога точно въз основа на тях се назначава лекарството, а не според физическите оплаквания, колкото и странно и абсурдно да ти звучи това! Но практиката в хомеопатията го е доказала Човек има няколко йерархични нива на съществуване - физическо, емоционално-ментално и духовно. Те и нарушенията и интензивността на болестните симптоми, които се проявяват в организма, се преценяват именно от тази гледна точка! За алопатичната медицина това е напълно непознат подход затова приемаш така на нож подобни твърдения
Колкото се отнася до случая, който цитираш, и такива като него, това наистина не е лесно да бъде разрешен от каквато и да е гледна точка. Но мисля, че вече споменах в един от предишните си постинги, че има няколко типа заболявания: остри, изискващи ил не лекарска намеса; спешни и неотложни - изискващи веднага намеса на лекаря с всички възможни разумни средства, за да бъде овладяно даденото състояние, и хронични случаи, при които именно се дъни най-вече алопатичната медицина. Лечението с хомеопатия не е никак лесно, имайки предвид подробната анамнеза, която е необходимо да се снеме и целта, която е излекуване, доколкото това разбира се, е възможно. Всеки лекар почти, предплогам, може да попадне на такъв случай, какъвто описваш, и да е в неведение за това, какво става, каква е причината за съответното състояние и да има много неизвестни с дадения случаи за разрешаване. Това обаче не означава, че трябва да се отхвърля методът на лечение, който не познаваш. А и прилагането му НЕ ИЗКЛЮЧВА каквито и да са медицински тестове и процедури за изследване, които да установят състоянието на болния, както и такива, които да му помогнат да излезе, макар и временно от това състояние, след което вече да бъде лекуван задълбочено и с цел трайно подобряване на здравето!
Пишеш за астма и автоимунни заболявания, че се лекуват от алопатичната медицина Знаеш ли поради естеството на работата ми, която изисква много контакти, колко много хора познавам, които имат и астма, и автоимунни заболявания, и диабет и какво ли не още, и че не знам за почти нито един случай, излекуван от някое от тези заболявания! С изключение на някои случаи на астма при деца, която и без лечение би могла да изчезне през пубертета Но ако на това непрекъснато да вземаш лекарства му викаш излекуване...
Искам да наблегна пак на факта, че няма метод, който да помага за всяка болка! Не знам защо, но повечето лекари започват да го вземат много навътре и то съвсем лично, когато попаднат на нещо, което не могат да си обяснят, или не искат да приемат поради образованието, което са получили и когато им обясниш, че има и други начини на подход към болния, които могат да дадат добри резултати. Оня случаи със сепсиса, който беше лекуван в "Пирогов" от твой колега, стана без знанието на лекуващите лекари, защото те въобще нямаше да се съгласят да му се дадат хомеопатични лекарства, а детето си отиваше - родителите му го знаеха, както и лекуващия го екип! И доста се учудили май като видели подобрението (настъпило именно след даването на хомеопатично лекарство! това родителите са го забелязали ясно) и въобще на излекуването му. Но ако им кажеш след това, че точно това е помогнало на детето да оздравее, ще те изядат с парцалите! Защо трябва да се подхожда по този начин?! Мисля, че медицината не трябва да се дели на "ваша" и на "тяхна" Трябва да се използва най-доброто за доброто на всички настоящи и потенциални пациенти, не е ли така?