Аз отричам изобщо регресионния и корелационен анализ, когато става въпрос за съвкупности от единици (а то, в 99% от случаите именно за това става въпрос).
Но като се замисля, регресионният и корелационен анализ са отречени за първи път не от мен, а от този, който е открил, че от тях не могат да се правят изводи за наличие на причинно-следствена връзка. Не знам кой е бил той, но де факто е сложил кръст на регресията и корелацията.
Защото, докато МНМК е математическата основа на анализа, неговата "философска" основа е следният постулат на Джон Стюърт Мил от 1843г.: "Whatever phenomenon varies in any manner whenever another phenomenon varies in some particular manner, is either a cause or an effect of that phenomenon, or is connected with it through some fact of causation."
Оказва се обаче, че според регресионния и корелационен анализ е напълно възможно две променливи да варират по сходен начин, без да има причинно-следствена връзка между тях.
Значи, или постулатът на Мил не е верен, или в анализа нещо куца.
В моята книжка доказвам, че е второто.