Добре, ще го кажа по друг начин.
Както писах предния път, отсечките между т. А и точките с координати (х,у) сключват определени ъгли с абсцисата. Когато координатата на т. А по ординатата се увеличава или намалява към плюс безкрайност или минус безкрайност, отсечките стават почти успоредни една на друга. Тогава, ъглите, които сключват с абсцисата стават приблизително еднакви, а ъглите между самите отсечки - минимални.
Тогава, тангенсите на тези ъгли варират най-малко около някаква тяхна средна стойност.

При движението в обратна посока на т. А (към някаква точка, която търся), ъглите, които сключват отсечките с абсцисата стават по-различни помежду си. Следователно, тангенсите пак варират около някаква своя средна стойност, но вариацията е по-голяма.
Аз търся точката, в която тази вариация е най-голяма.

Образно казано, ако си представим отсечките от т. А към точките с координати (х,у) като ветрило, значи търся точката, в която това ветрило ще е "най-разтворено".
Обаче, "разтвореността" на това ветрило да не зависи само от двете крайни точки (х,у) (защото останалите може да са такива, че отсечките да са групирани в единия или другия край на ветрилото), а по някакъв начин да зависи от координатите на всички точки.
Както дисперсията не зависи само от двете най-отдалечени от средната стойности (минимума и максимума), а от всички стойности.

Това ми е мисълта.