Народ, нация, държава – мит, мит, реалност



Известно е, че 80% от работата се върши от 20% от хората, но не е известно, че без останалите 80% от хората, работата би останала с 20% недовършена.



Естественият ред е жесток. Защото е естествен. Породен от закони, благодарение на които реалността съществува, той казва, че хората не са еднакви. Има много умни, много глупави, нормални, има хубави, грозни, има леви, има десни, има мечтатели, има реалисти. Умните не харесват глупавите, нито глупавите харесват умните. Левите и десните не се обичат. Мечтателите и реалистите не се понасят. Антиподите се борят за надмощие. Как тогава този зодиакален кръг от хора стои заедно?

Колелото на обществото се върти около оста на мита.

Народът е общество в движение.

Нацията е общество в целенасочено движение.



Как се обединяват различните хора? Чрез общия език? Те нямат общ език, те имат общ речник, в който думите са еднакви, а тълкуването им е различно.

Различните хора се обединяват в мита за тяхната общност. Мит с положителен знак. Колективното осъзнато.

Когато група от хора заживеят заедно, откъснати от други групи, те се сближават. Не като идеи и ценности per se, но като форма на изразяването им. Те говорят с едни и същи думи, и една и съща граматика. Не казват едно и също. Те имат общи обичаи – ритуали на единството на несъвместимостта. Те имат обща история – всичко, което са преживели, защото са заедно и което им се е случило, защото са заедно. Те имат обща култура. Те имат мит.

Народът е мит.

Народът е продължение на рода с други средства.

Който няма род, си има народ.

Тези, които няма с какво да се гордеят, също имат нужда да се гордеят. Тези, които имат с какво да се гордеят, също имат нужда, онези, които нямат с какво да се гордеят, да имат с какво да се гордеят. За да останат заедно. За да просъществуват. Просъществуването е оцеляване с надстройка. Съзидателна. Стратегическа. Вдругиденшна.

Затова, тези с богата история споделят с тези с бедна история. Затова, успехите на един са успех на народа, а провалите са лично негово дело.

Защото народът е мит с положителен знак.

Народът е извинение за миналото и обещание за бъдещето.

Като тънък слой слънцезащитен крем за душата.

Защита от пагубните опити на реалността да се наложи в съзнанието и по този начин да се пренесе в бъдещето. “Защото ние винаги сме били и затова винаги ще бъдем такива”. Защото реалността е отрова за съзнанието.

То я възприема като мечта.

И влага себе си в нея, за да я изпълни.

Независимо дали е черна или бяла.

Народът е начин всички да се чувстват достойни. Така всички ще имат шанс да бъдат достойни, защото при хората първо идва чувството, после се изгражда действието, което води обратно към чувството.

Обществото е структура. Обществото е контейнер с всичко съдържимо – производители, потребители, културни ваятели, реалисти, дейци и мечтатели. Всички дихотомии, подредени по категории.

Народът е система, движещата сила на която са чувствата. Не разума, не абстрактността или мъдростта. Чувствата. Системата може да впрегне разума, но не може да се движи без чувства. Затова народът е мъдър, затова народът е древен, затова народът е велик, за да може някога да стане мъдър, древен и велик.

Народът е стихия. Всяка стихия се движи по непредсказуем начин и трябва да се овладее, преди да се е изчерпала и самоунищожила. Затова съществува нацията.

Нацията е народът, който има мисия. Нацията е народът, който е просветен. Който е посветен. Нацията е народът, който отива някъде. Нацията е начинът народът да се чувства щастлив. Да бъде щастлив. Да бъде. Да. Не да оцелее, а да бъде. Да бъде над рода, да бъде над обичаите и културата, да бъде нещо повече от лепило. Да бъде смисъл. Да бъде светлина. Нацията е целенасоченото движение на народа, което го изпълва със смисъл. Нацията е начин тези, които нямат основание да бъдат щастливи, да бъдат щастливи. Тя е солидарност. Не на пари. Не на вещи. Не на идеи. На чувства. На посока.

Нациите са като акулите. Ако не се движат, ще потънат. Някои нации са Богоизбрани. Други са пример за свобода. Трети са пример за толерантност. Четвърти са пример за култура. Пети са пример за мит без ядро, като дърво, непораснало от семе. Повечето са от петите. Дори първите и четвъртите. Това няма значение. Митът е нещо неизразимо. Той е нещо толкова голямо, че е истина по свой си начин или толкова малко, че е твърде малко за лъжа дори. Той не е фантазия. Той е смисъл. Смисъл, който се влага поколение след поколение, за да се отгледа здрав, като ос за колелото на обществото. Колелото се върти около центъра си, който е геометрична точка, а какво е точката, ако не мит?

Митът държи колелото цяло. Хората в обществото се обичат, защото са част от една нация, независимо от всичките им разлики. Докато се обичат, те са щастливи, а докато са щастливи, те просперират. Помагат си взаимно, което ги кара да се чувстват достойни. Не се изоставят. Като цяло. Едно цяло.

Какво е човекът, ако не един мит? Съставен е от милиарди клетки, но го няма в нито една от тях. Въпреки това, той се движи, говори, люби, милее, твори.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите