Доста време е изтекло от тогава. Мир на праха му, но проф. Тагамлицки имаше особен маниер на общуване - леко ироничен, изключително провокативен. От отстоянието на годините оценявам, че този му подход е създавал една благотворна среда към самокритичност и контрол. Едва ли някой е забравил неговите примери за голяма мравка и малък слон при епсилон дефиницията за сходимост и граница на числова редица.
За отношението към нас, студентките. При него дъската преди и по време на лекции се поддържаше чиста и винаги имаше необходимият тебешир. Запомнила съм един от редките случаи, в който колегите, които негласно бяха поели тази грижа, бяха пропуснали да видят, че няма тебешир. Имаше едно момиче, което сядаше на първата банка и беше малко по-различно. Не знам даже как да се изразя. Изглеждаше различно - усмихнато, отзивчиво, но с реакциите на дете от началните класове. ...Спомняме си всички съучениците, които винаги вдигаха ръка за всичко с.. Аз, другарко!!! И така тя веднага скочи да търси тебешир. Не беше минало и минута /аз и сега незная от къде бих могла да взема тебешир/ и той посочи един колега да отиде да вземе тебешир, с думите /не съм много сигурна дали точно с тези, но в този смисъл/: "женска му работа, на жените не може да се разчита да свършат и най-простото нещо."
А във връзка с чистата дъска си спомням един случай с друг преподавател . доц. Дочев. Този човек беше съвсем различен. Веднъж и него посрещнахме с изтрита до черно дъска. Този човек свали очилата си с доста голям диоптър и дълго, дълго ги бърса. После тихо, почти нечуто каза: "За толкова години, това ми се случва за първи път." Е, сами се сещате до края на курса лекции дъската го посрещаше по този начин. Това беше преподавателят ни, който аз си спомням с много добро чувство. Без да бъде ларж, /беше изключително затворен човек/, и на лекции, и на изпит с нас разговаряше като с равни. Не мога да бъда по-точна. Но който познава проф. Тагамлицки, акад. Петканчин, проф. Алипи Матеев, ще ме разбере. Не казвам, че са потъпквали достойнството ни, но дистанцията се усещаше доста ясно.