|
Ще отговоря тук, защото подозирам, че ако аз гравитирам около опасни идеи, ти живееш с безумното разбиране, че си открил истината за живота в пълното отрицание на идеите на "либралния" интелектуализъм.
Е, драги - примерът с 8-годишната булка в Саудитска Арабия бе интересен, но това е случаен шум на фона на данните от последните ~2000 години. Може да не знам какви ще са моралните ценности на обществото след сто години, но знам, че те ще бъдат повлияни от настоящите. Интересно е например, че помалко от пет години след самоубийството на Тюринг, във Великобритания е публикуван първият научен доклад върху необоходимостта за декриминализиране на хомосексуалните актове...
Но да се върнем на темата. Наясно съм с напрежението, което съществува между идеите на мулти- и интеркултурализма и културния и нравствен релативизъм:
Но не виждам това като вътрешнопротиворечаща си аксиома. Допускам, че една култура може да валидна, за ощбеството, с което е свързана, но това не я прави идеална за същото това общество. Много е опасно да се прави градация на културите, но смело мога да кажа, че има много пътища за развиване на дадена култура, приложена към съответното й общество - без да се отрича нейната идентичност - чрез приемане и вплитане на нови и външни идеи или развитието на вътрешни течения.
Затова, аджеба, се водят тези културни войни - защото някои хора все още вярваме в това, че всечи човек има "вродено достойнство" и "неотменни права".
----
бял подпис на бяло поле
|
Re: My two pence [re: zaphod]
