Чакай сега, всестранното развитие на личността не е задължително "соц самоцел". Такава става, когато приемеш, че смисълът на човешкото съществуване е да бъде някаква бурмичка в обществената машина (каквато е и соц, и кап парадигмата) - например, да бере домати.

Ако обаче вярваш, че човек може и трябва да изживее живота си, извличайки от него възможния максимум удовлетворение и щастие (в което вярвам аз), тогава многостранното (хайде да не е всестранно, че това звучи наистина смешно) развитие е едно от най-естествените средства за постигане на тази цел. Дори за берача на домати, брането на домати не е целият живот, то представлява само една (и не непременно най-значимата!) негова страна.

Няма нищо лошо в усилията за многостранно развитие на личността. Най-лошото според мен лежи в опита за извършване на този процес в рамките на идеята за човека-бурмичка. Така се стига до абсурдни и неизпълними програми за "развитие" по план, съобразен с някакви "повели" и "червени нишки" (или сини, жълти и каквито още ви дойде на ум).

Истинскато образованост по дълбокото ми убеждение трябва да почива на:
1. Съобразеност с личните и обществени нужди от овладяване на определени знания и умения;
2. Обучение по начин, предполагащ интерес, съпричастност и увлечение (защото аз не познавам друг начин за надеждно, ефективно и трайно усвояване на знания);
3. Съобразеност с индивидуалните интереси и заложби;
4. Право на личен избор.

Сегашната система за образование се е втренчила само в точка 1, има жалки наченки по точки 3 и 4 и яростно, сякаш нарочно противопоставяне на всичко, което би могло някак да попадне в точка 2.