Аз наистина не съм се изразил както трябва, но ще опитам пак.

Значи, не става въпроc за стойността на модула, а за стойността на подмодулната величина.
В различните случаи тя приема знак минус или плюс. При една определена стойност обаче тя се нулира. Например:

|x^2-5x+6|=0, |(x-2)(x-3)|=0
Сега разглеждаме интервалите, в които (x-2)(x-3) си сменя знака:
При х прин. (2,3) решаваме -(х-2)(х-3)=0. В този случай нито 2, нито 3 са решения, тъй като не влизат в горепосочения интервал.
При х прин. (-безкр., 2]U[3, +безкр.) решаваме (x-2)(x-3)=0, където имаме два корена: 2 и 3, които се намират в интервала и са решения.
Въпросът ми е, кога 2 и 3 се взимат част от интервала, който разглеждаме: когато подмодулната величина приема отрицателни стойности или когато те са положителни? Има ли значение, той като съм срещал учители-математици, които са действали по различен начин. До колкото знам 2 и 3 се включват в този интервал, при който изразът под модул приема положителни стойности.

Надали това е най-удачният пример, но се надявам да съм по-ясен .

The more you take, the better you feel!

Редактирано от Depp на 16.03.04 16:39.