Чакай, здравомислещият математик не беше ли по дефиниция боязливопоглеждащото иззад полусчупените рамки на дебелите си очила, почти неспособно да общува на нормален език бледо подобие на човешко същество ? Не се ли предполагаше той да отбягва срещи с когото и да е било неразбиращ нищо от елиптични криви (а ние знаем, че птиците като цяло не четат алебрично-геометрични теории). Какво стана - питам патетично - с добрия стар математик, който прекарваше нощите и дните си в опушената библиотека- наполовина четящ, наполовина мразещ всичко което се движи по улицата, и който в озлоблението си към света оставяше неприлични коментари за колежките си по стените на университетската тоалетна и който твърдеше при питане, че му е под достойнството да говори с когото и да било ? Какво стана с класическия образ на маниакален депресант, който е готов да заколи човек, който казва че нулата е естествено число?На къде изобщо върви светът на науката ?! Какво струва научен резултат (колкото и да е голям), получен не посредством пълно вдитиотяване ? Ако днес разрешим на математиците да вкарват пинвини във ваната, утре ще се наложи да им дадем право на глас, а другиден ще поискат да влизат в баровете ! Възмутен съм до най-големия елемент в частичнонареденото множество на душата ми (което множество, разбира се, удовлетворява условието на лемата на Цорн).

Колкото до Духа на Ненчев- мисля че е лекомислено да кажем, че само леко ракиеният дъх е достатъчен за да бъде човек истински ненчевист (например за едноръкия Цончо от нашия квартал съм сигурен, че не е посещавал СМГ даже еднаж в живота си). Това е все едно да кажеш, че е достатъчно да не знаеш дума български за да станеш министър-председател :-)

С уважение :
По-древният