"Има една такава книга, за която се твърди, че има математика в нея, но аз никога не успях да разбера каква е тая математика. Сега чета нещо обяснено, но ми звучи толкова неприятно и неправдоподобно, че е направо сравнимо с писанията на Сокал. (предполагам, че това доктор по философия е недоразумение и авторката е невинна математикоисторичка!?)."

Когато съм чел книгите за Алиса съм бил толкова малък и неук, че не съм можел въобще да съобразя математиката, включена в текста. Това не ми пречеше, обаче, да се наслаждавам на историите в тези книги. Може би трябва да ги препрочета с цел "разбиране" от такава гледна точка. А може би не е нужен такъв прочит! Ако му харесва на човек и така, то много хубаво! Нещо повече - незнанието на причините за писанието факти в случая запазват историите по-странни, по-загадъчни, по-интересни. Така ми се струва на мене.

Статията на дамата е научно четиво, не художествено. Тя не е предназначена да ни достави удоволствие, а да допринесе за научната степен на писателката. Последната не разбира математика, но и не твърди (в пряк текст) обратното. Статията звучи правдоподобно и доста убедително. Единственото, което ме дразни в нея е, че е сложен етикет на Доджсън (консерватор!). Книгите са толкова забавни и увлекателни, че аз по-скоро бих предположил, че авторът се забавлява, а не критикува. Че неговото не е сарказъм, а просто игра за малки деца. Дамата обаче е чела и други неща от Доджсън и знае повече. Може и да е права в оценките си. Не ми се ще да приема и това твърдение за правдоподобно (историите са световно известни и признати и от хора далече от математиката!):

"I would venture that without Dodgson's fierce satire aimed at his colleagues, "Alice's adventures in Wonderland" would never have become famous, and Lewis Carroll would not be remembered as the unrivalled master of nonsense fiction."

Mrs Melanie Bayley has gone too far here!

Regards