"Какво предопределя кой човек коя наука избира?
Училището? Учителите? Професията на родителите? Гените?"

Като ме питаш, да ти кажа. Ами за различните хора несъмнено е различно. Мога да отговоря само за себе си. Станах това, което станах (не съм математик по професия, между другото, а химик, макар често да имам вземане-даване с математиката), защото ми беше кеф. Изобщо винаги, от съвсем малък, та чак до сегашната ми полустарческа възраст, основният ми критерий за това, с какво да се занимавам, е бил да си правя кефа. Е, понякога се налага в името на насъщния да се правят и компромиси, ама няма как. Да стоиш гладен също намалява кефа.

Тъй че лично на мен хич не ми дреме, коя наука е най-велика, най-трудна, най-славна и други най-най, както и обръщам минималното възможно внимание на това, коя бълва повече пари. За мен е важно работата ми да бълва кеф. И не мисля, че бъркам с този си критерий.

Във връзка с темата, математиката ми доставя голям кеф. Затова я поставям много високо в класацията. Но пак ще повторя, че това си е силно индивидуално. Има сума ти хора, които се изприщват само като чуят думата "математика", както аз се изприщвам от "икономика" или "право", да речем. Затова да се прави някаква абсолютна класация по "интересност" или "трудност" ми се вижда безсмислица.